ИСТОРИЯ

         Не знам дали сте се замисляли, но в историята на едно училище можем да открием историята на един град. Перник е град, преминал през различни етапи на своето икономическо развитие. Имало е силни периоди, имало е времена на кризи. В нашата приказка за едно старо училище ще се опитаме да ви разкажем за града ни от друг ъгъл. Няма да започнем от древността, но там има все пак неща, които всеки трябва да знае.

         Според древните паметници , както и от минаващия в близост път, свързващ Улпия Сердика с Улпия Пауталия, се заключава, че на днешното място на Перник е съществувало селище през римско време. Омуртаговата държава по всяка вероятност е включвала в пределите си нашия град още от 832 година.

         Първият писмен документ, в който се споменава селище с име Перник е „Безименната легенда за Свети Иван Рилски”. Интересни са мненията на учените за произхода на името на града ни. В пернишко употребяват думата ”перяник”, с която назовават шаферите, които при сватбена процесия вървят първи и носят сватбения байрак. В Трънско думата ”перияник” означава човек, който носи перо на шапката си като белег на отличие. Точният произход на името Перник с положителност установява археологът Васил Миков. Според него името Перник идва от Перун, към което е прибавен суфиксът -ИК. Първоначално името е било Перуник , Периник и по-късно през Х век Перник. Последното окончание –ИК е характерно за прабългарския език. То влиза в състава на топонимите Брезник, Расник,Трипеник.

         През времето на цар Самуил/ХІ век/ Перник се свързва с името на полунезависимия войвода Кракра, който е командвал крепостта и е бранил пътя към Софийското поле.

         Между 1048 и 1054 г. Пернишко е попадало под ударите на редица нашествия, по-големите от които са на печенегите и крал Неман. След въстанието на Асен и Петър , при създаването на Второто българско царство Перник остава под византийска власт. Eдва при управлението на цар Калоян пределите на България през 1204 година включват и Перник.

Времето на турското робство слага отпечатък върху развитието на града ни. Той се оформя като скотовъден и земеделски район.

От 1891 година, когато държавата започва експлоатацията на мината, започва постепенния напредък на града ни. С растежа на мината се развива и разширява строежа на държавни и частни сгради и това довежда до преместването на центъра на селището от махала Варош към минното селище.

            Първото училище в Перник е създадено през 1886г. Следосвобожденска България тръгва по пътя на своето духовно съзидание и градът ни ясно заявява своята претенция за знание. На мястото на тази каменна сграда през 1926 година е била построена сградата на друго основно училище с шест класни стаи. Ако днес това ни изглежда твърде скромно, нека се обърнем към архивите. Първите данни са от 1903 година. Те сочат точни цифри. В града ни е имало 106 ученици и четирима учители, а в минното училище – 46 ученици и един учител. През 1931 година в Перник е имало 65 деца в забавачница и 782 ученици в училищна възраст. През 1940 година вече в Перник има 180 деца в забавачница и 1800 ученици. Поклон пред нашите предци, които са осъзнали силата на знанието и са изпращали децата си с надеждата образованието да спаси родината ни.

1        Моето училищe     pgot

               Историята на моето училище е символ на пътя на моя град от малкото селце до големия индустриален център. Историческите архиви не са съхранили имената на всички онези, които са реализирали мечтата на перничани да имат добро образование за своите деца. Моето училище за първи път събира децата си през 1903 година, когато от старото училище се отделя едно минно училище, наречено „Свети Иван Рилски“. В него синовете и дъщерите на миньорите били занимавани от Ст.Захарков от с. Мирково, Пирдопско. Той водил четири слети класа с 48 ученици. През 1906 година за първи път в Перник се открива прогимназия. Сградите са нехигиенични и тъмни. През 1925 година общината построява нова учебна сграда с 18 класни стаи, няколко кабинета и канцеларии.
1926 година – издигнат втори етаж на сградата. Oт 1927 г. – към училището се открива забавачница за деца от предучилищна възраст.
1968 година – в квартал Даскалово се открива една паралелка специалност ”Мъжко облекло”, една паралелка “Дамско облекло” и две паралелки обществено хранене.
1975 година – училището придобива статут на Средно професионално-техническо училище.
1980 година – приема статут на СПТУ.
1984 година – обединени с Икономическия техникум с название Средно политехническо училище по Лека промишленост и обслужване.
1995 година – училището е самостоятелно под името Техникум по облекло и хранене/ТОХ/.

Учебната 2003/2004 година – ТОХ е преименуван в Професионална гимназия по облекло и туризъм.

Учебната 2006/2007 година – ПГОТ е именувана на Професионална гимназия по облекло и туризъм „Свети Иван Рилски“

Директори на гимназията от 1968г. до днес :
Димитър Чавиин
Георги Димитров
Светла Спасова
Инж. Антония Карадашкова
Инж. Мария Герчева-Антова
Вяра Димитрова

Ако някога сте мечтали да построите машина на времето, прочете тези данни. Те са истинската ни възможност да осъзнаем, че едно училище се гради с годините. Представете си за миг да размените местата си с онези деца, които са прекрачили прага на минното училище „Свети Иван Рилски“  през далечната 1903 година. Представете си почудата им от светлите стаи, населени с вашите смехове. Представете си изумлението им от компютърните кабинети и вашия виртуален свят. За миг погледнете с техните очи, за да видите модерните кухни, прекрасните творения на кулинарното изкуство, чиито майстори сте вие. Знайте, че Вашите деца също ще учат тук и тези стени ще запечатат вашите усмивки, любови и вълнения.

         

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *