Kонкурс за написване на есе на тема:“Свети Иван Рилски – духовен закрилник на Перник и на българския народ“

Получател:

Santa Claus
Arctic Circle
96930 Rovaniemi
Finland

 

Есе 1 – Коледен подарък за Перник

Мили Дядо Коледа, в предпразничните дни пиша това писмо до далечна Лапландия. Аз май вече пораснах, вече не вярвам, че има работилница, в която джуджетата цяла година майсторят играчки. Но благодаря ти, че направи детството ми по-красиво и вълшебно. Днес аз знам,че ще предам нататък тази магия и се моля и моите деца да вярват в теб и с грейнали очи да очакват коледната нощ. Но днес ти пиша, защото имам нужда отново да повярвам в чудеса.

Аз съм родена и живея в град Перник. Обичам много моя роден град. Той не е световна столица. Не е дори най-големият или най- известният град в България. Но тук са всички, които обичам. Родителите ми, приятелите ми,а може би и бъдещата ми любов.

Когато се разхождам по улиците на моя град, ми прави впечатление мръсотията, която ни заобикаля. Бих искала градът ни да бъде по-чист и уютен, да има повече зелени площи и детски площадки, на които малчуганите да тичат на воля.

След голямото земетресение на 22.05.2012 г. Градът ни стана още по-мръсен, защото на много места има купища строителни материали. За това ние, жителите на града, трябва да се погрижим за почистването. Аз бих се включила, както се и включвам в различните инициативи, за поддръжката на града. Бих била щастлива, ако повечето от съгражданите ми биха направили същото като мен. Ще се радвам , ако градът ни е чист и светъл за Коледа. Но не е необходимо да е украсен с лампи, гирлянди и новогодишна елха в тази световна криза. Когато има хора, които нямат дом и са принудени да се живеят във фургони, не може да мечтаеш за дворци.

Ще съм щастлива, ако тези хора могат да бъдат в уютен и топъл дом. В моето училище има момче, чиято къща е съборена. Семейството му живее в съседи.Не знам дали очите му винаги са били тъжни, но днес той изглежда по-възрастен и сериозен. Знае как се бият основи на къща, как се прави кофраж. Решихме да направим благотворително парти, защото приятелската ръка е много силна. Може би това ще бъде най-големият Коледен подарък за едно бедно, пострадало семейство. Няма да има по-голям подарък за мен да видя блясъка в очите на хората вместо сълзи. Ако всеки от нас помогне поне на един  човек или семейство с каквото може, ще се радвам.

Аз съм едно обикновено момиче като всички, помагам с каквото мога на хората и се гордея с това. Аз бих подарила радост и усмивки, доброта на всички хора.

Поздрави на теб и джуджетата. Весела Коледа и дано елените зарадват всички мечтаещи деца на планетата.

ПОДАТЕЛ:

Диляна Павлова Петрова
ПГОТ “Св. Иван Рилски” – 8a кл.

Есе 2-Моят коледен подарък за Перник

С тихи стъпки зимата отново приближава, за да покрие с вълшебен юрган земята ни. Навън е студено и мрачно, а аз съм се сгушила в топлото си легло и отново фантазирам. Какво искам за новогодишен подарък? А какво мога да подаря аз?

Всеки обича да получава подаръци. Няма нищо по-хубаво от това да усетиш обичта на близките си, когато те изненадат. Хората са създадени за да бъдат обичани. За жалост в забързаното си ежедневие вече все по-рядко се сещаме за онези малки жестове, които можем да направим, за да зарадваме някого. Понякога дори една усмивка кара хората около нас да се чувстват специални и обичани. Щастието е единственото нещо, което човек може да раздава без никакви ограничения. Вярва, че подаръкът от сърце за сърце не винаги трябва да се свързва с нещо материално. Много повече би ме впечатлил един жест, направен с любов, който не може да се купи, отколкото нещо, което всеки може да притежава, ако реши.

Коледа е един прекрасен християнски празник. Когато настъпи, колкото и да е отчаян един човек, винаги очаква да се случи чудо. Защото по Коледа наистина стават чудеса. Вярата е нещо, което никога не трябва да губим. Ако можех да направя подарък за своя град, то той няма да бъде нещо материално.

Перник е древен град със славна история. Не веднъж е ставал свидетел на битки, поражения и победи. Много често се замислям, защо нямаме кино, ледена пързалка, мол или пък зоопарк. Но когато си задавам всичките тези въпроси, осъзнавам, че имаме нужда от нещо много по- съществено и важно от това. Когато на 22.05.2012г. в Перник преживяхме ужаса от земетресението, осъзнах, че буквално за секунди природата може да срине до основи всичко материално. Разбрах, че не вещите са нашата опора в живота, а хората около нас. Осъзнах колко важно е да се подкрепяме и да бъдем заедно в такива трудно моменти. Оцених колко по-важна е моралната от материалната подкрепа. Това беше моментът, в който наистина почувствах, че най-важното нещо преди всичко е да бъдем ХОРА.

Аз се казвам Диляна и името ми произлиза от билката Дилянка, която помага за успокоение. В нейните нежни лилави цветчета се крие някаква незнайна енергия, която върши чудеса. Може би мама и тате са вярвали, че светът ще има нужда от моята твърдост и вяра и заради това преди 14 години са ме нарекли да помагам.. Иска ми се да мога по някакъв вълшебен начин да си пожелая хората да се успокоят и повече никога да не преживяват този ужас. Да, нещата се поуспокоиха, но смятам, че страхът да няма отново земетресение е във всеки един от нас. Аз живея на 8-ия етаж в панелен блок. Много често, когато си седя вкъщи и по улицата мине по-тежко превозно средство, усещам вибрация и първата ми мисъл е, че става земетресение. Друг случай, в който се стряскам, е когато тръгне асансьорът, почти винаги свързвам шума му с онзи незабравим тътен, който и до ден днешен е в съзнанието ми. Има още куп неща, които съм сигурна, че не само мен стряскат и не само аз свързвам със земетресението. Бих искала моят подарък да бъде успокоение за хората.

Мечтая хората да станат по-добри и да се научат да съчувстват на чуждото нещастие. Защото никой не е застрахован, че някой ден няма да преживее същото. Що за хора ще бъдем, ако мислим само за себе си? Ако се смеем над белега на другите, без да се запитаме колко ли е боляла раната преди да заздравее? Ако в нас няма и капчица толерантност и човечност, дали ще оцелеем?

Мисля че животът ни научи на нещо много важно след преживяното. Колкото и странно и безсмислено на звучи, аз съм благодарна. Благодарна съм за този урок, защото се научих да ценя хората около себе си. Научих, че не всичко е пари. Осъзнах колко важни са били думите на родителите ми, че преди всичко трябва да стана ЧОВЕК! Разбрах, че бих била много по-щастлива и доволна от себе си, ако помагам и карам познати или пък непознати да се усмихват. Не е трудно да подадеш ръка в труден момент. Понякога дори една прегръдка е достатъчна. Моят коледен подарък за Перник би бил всичко това. Сигурна съм, че ако всеки един от вас се замисли, ще осъзнае, че няма по-хубав, ценен и важен подарък от това.

Диляна Басооглу – 8а клас

ПГОТ „Св. Иван Рилски“

Есе 3 – МОЯТ КОЛЕДЕН ПОДАРЪК ЗА ПЕРНИК

     Наближава най-светлият празник. Светът с очакване и нетърпение се подготвя да посрещне раждането на Христос. Вълшебно време, свят ден, в който казват,че се случват чудеса.  Ако вярваш истински в доброто, ако го пожелаеш и ако си достоен за него. Ден, в който нашият Бог се е родил. Ден, в който трябва да се радваме на това, което имаме.

     Тази година аз за себе си разбрах колко сме малки и безсилни пред лицето на майката природа. Научих, че днес имаш всичко, а утре-нищо. Несправедливо, но факт. Злото идва и не можем да го спрем, затова трябва да оценим живота си. Да обичаме близките си и да сме щедри към онези, които са загубили всичко. За да може в коледната нощ всички да посрещнат добрата вест за раждането на Исус  на топло в своите домове.

     Затова моят подарък за Перник е пожелание. Пожелание никога повече да не преживеем ужаса от гнева на Земята. Да няма страшни катаклизми и да живеем спокойно. Да имаме мечти за утрешния ден, да сме по-добри един към друг. Да живеем сплотени, да не сме алчни и да оценим всичко, което имаме. Да сме по-смирени и да помолим Бог да ни пази.

     Но какво е празникът без лакомства за децата? Мечтая да имам вълшебна пръчица. Повярвайте ми бих извършила чудеса с нея. Уча в  училище, което ухае божествено. Цялата сграда, където се намират работилниците за кулинарни изкушения, мирише приказно на ванилия, канела и всичко онова, което свързваме с празника. Сигурно няма перничанин, който тайничко да не е завиждал на учениците в бели престилки, които имаха най-съвременните кухни. Преди  да кандидатствам честичко минавах оттам и исках да съм една от тях, измислях си рецепти и знаех, че тортите са моята страст. Днес нашето училище е тъжно. То не мирише на вълшебство. Корпусът е самотен без смеха ни. Затова първо бих махнала лекичко с вълшебната пръчица и бих върнала на сградата онази магия. Следващото ми желание е тя отново да се изпълни с аромат. Тогава вече няма да имам нужда от вълшебство. Просто ще направим най-огромната торта на света за перничани. Е, ако някой вълшебник ми помогне тя никога да не свършва, бих била щастлива.Представяте ли си града, в който децата ще могат винаги да си отчупят по парченце сладкиш и да отидат на училище? Всички деца на света ще ни завиждат. Може би всички ще искат да живеят в Перник. Градът ни ще изглежда като онази красива приказка за Хензел и Гретел, но без зли магьосници, а само с щастливи деца, чиито нослета са вечно омазани с шоколад.

Кристина Атанасова Владимирова- 8а клас
ПГОТ „Свети Иван Рилски“

Есе 4- Коледен подарък за нашия град

Какъв подарък бих направила на родния си град?

На първо място аз съм горда от факта, че съм родена и живея в Перник. Той е един красив миньорси град, който има много исторически и географски забележителности. Едно от най-прекрасните места в града се намира в югозападната му част на неголямо скалисто плато. Това е Крепостта Кракра. Понякога поглеждам и я виждам ясно очертана в нощното небе. Тя е като древен воин, който продължава да стои на своя пост и да пази града ни. Домът на Кракра днес е една от най-големите български крепости. Всеки път ме кара да изпитвам гордост, че съм част от град, опазил България със смелостта на своите мъже.

В  пернишкото село Боснек се намира и най-дългата пещера в България и това е „Духлата”. Името ѝ е свързано със звука, който вятърът издава при преминаването си през входа на пещерата. Духлата е една от най-сложните пещерни системи в България и е създадена от подземните течения на река Струма. Тя представлява лабиринт от тунели, галерии, подземни езера и водопади.

Някога по нашите земи се е родил един достоен мъж. Казват, че Паисий Хилендарски е роден в Кралев дол. Дали е истина, или част от легенда не знам. Но този мъж е извървял пътищата на България, за да събере късче по късче историята на моя род.

Замислих се каво имаме ние днес. С какво ще ни запомнят след години и какво ще оставим ние на Перник? Освен тези хубави неща , създадени от хората и природата, в града ни  има не чак толкова хубави. Например сиропиталището в село Дрен,което е препълнено с изоставени деца. Земетресението на 22 май, което разруши стотици домове и остави хиляди хора без покрив над главите им. Стресът и ужасът в очите ни бе неописуем.
Ако имах влиянието и финансовата възможност, бих дала на всяко едно дете семейство, за да почувства любовта,майчината обич и ласка, защото на Коледа се случват чудеса.
На пострадалите от земетресението бих подарила дом, в който да бъдат щастливи на коледните празници и на тяхната трапеза да има всичко необходимо. Най-много подаръци в коледните дни получават децата, защото, според библейската легенда Исус най-много обича децата и се радва на тяхната вяра и душевна чистота. Подаръците винаги трябва да бъдат от сърце

Моника Красимирова Стоянова 8а клас

ПГОТ „Св. Иван Рилски“

Есе 5 -„Моят Коледен подарък за Перник”

Коледа-най-светлият семеен християнски празник! Празник на вълшебствата, празник на мечтите. Неслучайно има поверие, че в коледната нощ се случват чудеса!

Едно от най-хубавите неща на Коледа е, че около софрата се събира цялото семейство, елхата е приказно украсена, а под нея добрият старец е оставил цял куп подаръци. Наближава Коледа и аз реших да напиша писмото си до Дядо Коледа.Както всяка година и тази ще искам подарък, но този път няма да е само за мен,  а за целия ми роден град!

Ще кажа на добрия старец че изпитвам страх,защото тази Коледа няма да е като другите. А защо ли?

Вървя по улиците на Перник и гледам загасналите усмивки по лицата на хората,страха,  изписан в очите им. Затова тази година за подарък ще искам да се върнат усмивките на хората,  колкото и да е трудно. Искам да се върне градът,  в който съм се родила и израснала. Искам да помогнем на хората, които заради земетресението няма да украсят своето коледно дръвче, и не защото не искат или не могат,а просто защото няма къде.Къщите им са разрушени,в очите им плуват сълзи,а сърцата им са обгърнати със страх. Страх от това,  което се случи пред очите на всички нас на 22 май, страх от неизвестното, страх от това как те ще посрещнат Коледа,и не само нея, а всеки следващ ден.Затова аз искам здраве,здраве за всички не само за Перник, а за целия български народ.

Моят Коледен подарък е Вяра!

Вярата, че хората на Перник ще се върнат към нормалния начин на живот, че тези, които изгубиха своите домове, ще се радват на нови жилища, където заедно със своите близки ще посрещнат празниците и там под тяхната елха ще намерят подаръка за тях , а именно „Вярата”.

Вследствие на изживяното децата на Перник живеят в страх. Затова АЗ, едно от тези деца, ще помоля добрия старец за „Надежда”. Надежда, че всичко това ще отмине, няма да живеем в страх от това дали земята под нас няма да се разтресе. И знам, че с природата не можем да се борим, но знам също че Надеждата умира последна! Затова нека тази Коледа всяко дете намери под елхата си подаръка „Надежда”.

И не на последно място ще поискам децата от сиропиталището да намерят родители, хора, които ще им дадат любовта, от която има нужда всяко дете. Нека върнем техните усмивки, нека те украсят елхата в своя нов дом.Та нали казахме, че Коледа е най-големият семеен празник. Нека намерят „Любовта”, от която се нуждаят.

И така ….написах писмото, в което поисках Коледния подарък за моя град Перник да бъдат –Вярата, Надеждата и Любовта. Аз мисля, че точно тази Коледа имаме нужда единствено от това.Искам да се обърна към всички хора и да им кажа: ”Вярвайте, защото човек без вяра е като слепец! Не забравяйте, че Надеждата умира последна,…..и обичайте, защото Любовта ще спаси света!”

„Мили Дядо Коледа,

Тази Коледа не искам кукли,игри,компютри и т.н. Тази Коледа ще те помоля да се разкажеш на Дядо Господ за моя град. Помоли го да донесе на бедните, на бедстващите, на болните, на сирачетата и на всички хора Вярата, Надеждата и Любовта!”

И ВСЕ ПАК ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ НА КОЛЕДА СТАВАТ ЧУДЕСА!!!

Петя Петрова-8а клас

ПГОТ „Свети Иван Рилски”

Есе 6- Коледен подарък за Перник

Моят роден град е Перник. Много се гордея с факта, че съм част от него.

Перник е много красив и древен град. Той има исторически забележителности. За мен най-красива е Крепостта Кракра. Тя се намира в югозападната част на града и е една от най-големите български крепости.

Бих искала да направя един вълшебен подарък за моя град. Ако имах възможността, бих помогнала на много от хората, които имат нужда от помощ. Като например до града ни е село Дрен. Там има дом за изоставени деца, които нямат семейства. Всяко от тях живее с мисълта, че някой ще му подаде ръка. Те са деца, изоставени да се борят сами с живота, лишени от майчина обич и ласка. Те не знаят какво е Коледа и аз много бих искала да я почувстват. Също така много от децата са с увреждания и имат огромна нужда от лечение, за да оздравеят, но нямат финансовата възможост.

Дори природата ни изправи пред изпитание, на 22 май градът ни пострада от силно земетресение, което остави много хора без покрив. В очите им имаше огромно напрежение и стрес. Моят Коледен подарък за града би бил нещо, което да докосне сърцата им.

Ако бях фея с вълшебна пръчица, ще направя всички деца щастливи, ще дам на всяко дете  семейство и топъл дом. Искам дапочувстват какво е да си обичан. Да прекарат една незабравима коледна нощ. Бих споделила Коледа с децата от дома, като ги поканя в моето семейство. Заедно ще украсим елхата, ще подредим трапезата, ще си разменим подаръци, ще танцуваме и ще се смеем. Но вълшебниците са затова – да направят времето без край. Аз ще омагьосам времето и те никога няма отново да станат Пепеляшки.

Само ако бях фея с вълшебна пръчица, щях да променя толкова много неща, щях да си пожелая да няма природни бедствия. Искам това да се случи на Коледа, защото тогава стават чудеса.

Аз много обичам този християнски празник, защото той носи щастие и радост на хората. Особено весели и щастливи сме ние децата, но красотата на този необикновен християнски обичай трябва да бъде споделена.

Миглена Петьова Станимирова-8а клас

ПГОТ „Свети Иван Рилски”

 Есе 7-  Моят коледен подарък за Перник

Коледа е празник за душата. По това време злото се скрива в своята черупка и оставя добротата, която дава щастие по целия свят. В този ден човек отваря себе си към другите. Прави равносметка на постъпките си, съпричастен е с другите и прави добро. Коледата по свой начин ощастливява дори бедните, които нямат пари за скъпи подаръци, но душите им са стоплени от светлия семеен празник. Самата подготовко за празника излъчва  доброта и красота, всеки може да участва и да се забавлява в украсяването на елхата, приготвянето на празнична трапеза  и, разбира се, опаковането на подаръците от сърце. Игривите коледни лампички, фойерверките в небето и жизнерадостните усмивки по лицата карат сърцето да потръпне от топлината на радостта и щастието.

По случай Коледа ако бих могла да направя подарък на града, в който живея, бих подарила щастие и доброта, защото няма нищо по-важно от това да си добър. Щастието и  добротата у човека вървят ръка за ръка, защото когато си добър, се чувстваш щастлив. Когато помогнем на някого, извършваме една добрина, която кара душата ни да се издигне в небесата от щастие. Гордейте се с постъпката си. Усмивката не слиза от лицата ни, а тя е признак за щастието на човека.

Ще подаря една огромна коледна елха с много подаръци, за да може всеки да получи по нещичко и да усети коледния дух. Коледа не е само скъпи подаръци, бляскави украси и препълнени с гозби маси. Коледа е ден, в който всеки трябва да се почувства потребен, да ощастливи друг и да усети добротата на свой гръб.

Желая да подаря красив парк с окичени дървета, алеи, пейки – парк с коледно настроение. В него – места, на които хората да се забавляват. С тези мои подаръци бих желала да направя града си по-щастлив и светъл, а заедно с него и хората, които живият тук, защото в днешно време хората не са така добри и сърдечни. Вярвам, че Перник е един прекрасен град, макар и не толкова голям. Бих желала всеки един от нас да повярва в това.

Коледа е празник, на който цялото семейство се събира заедно, за да го отпразнува, нека и градът празнува с нас.

Кристина Руменова Велинова VIII “A”

ПГОТ „Свети Иван Рилски“