Иван Рилски е роден е около 876 г. в село Скрино край Дупница. Бил е съвременник на княз Борис (852-889 г.) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син – цар Петър. До 25-годишната си възраст е бил пастир.
По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири. Отначало Иван постъпил в близкия манастир „Св. Димитрий“ под самия връх Руен. Там той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от религиозните книги.
Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения. Подвизавал се на много места, докато най-после се установил в Рила, където останал до края на живота си.
Основал манастир – Рилския, който съществува вече 1000 години. Славата на отшелника постепенно се разпространила из цялата страна.
Цар Петър I изминава цялото разстояние от 440 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него.
Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което царят му предлага, като само му се покланя отдалеч.
Преди смъртта си останал в пълно уединение, съставил своето „завещание“ и починал в самота на около 70-годишна възраст, на 18 август 946 г.